Мигове на радост
Претупах много мигове на радост.
Не ги усетих, както подобава,
а дар ми бяха, повече от злато,
което Бог от обич ми дарява.
Пропусках да се вглеждам в синевата,
когато се събуждах сутрин рано;
не спирах да приседна върху камък,
да вдъхна аромата на земята.
Не си останах у дома, при мама,
в минутите на споделена вяра,
препусках след неща, които нямам
и помежду ни се отвори яма…
Не клекнах до децата на паважа
да поиграем ”прескочи-кобила”.
По-лесно беше просто да откажа
и да изтъкна, че не ми отива...
Не подарявах своята надежда,
по-често я изгубвах сред обиди.
Претупах много мигове небрежно!
Сега се моля да не си отидат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
Много, много ми хареса!
