Мигове на радост
Претупах много мигове на радост.
Не ги усетих, както подобава,
а дар ми бяха, повече от злато,
което Бог от обич ми дарява.
Пропусках да се вглеждам в синевата,
когато се събуждах сутрин рано;
не спирах да приседна върху камък,
да вдъхна аромата на земята.
Не си останах у дома, при мама,
в минутите на споделена вяра,
препусках след неща, които нямам
и помежду ни се отвори яма…
Не клекнах до децата на паважа
да поиграем ”прескочи-кобила”.
По-лесно беше просто да откажа
и да изтъкна, че не ми отива...
Не подарявах своята надежда,
по-често я изгубвах сред обиди.
Претупах много мигове небрежно!
Сега се моля да не си отидат.
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Много, много ми хареса!
