ruba (Руми Бакърджиева)
314 1558
Mar 5, 2010, 8:21 PM

Мигове на радост 

  Poetry » Other
728 0 14

Претупах много мигове на радост.

Не ги усетих, както подобава,

а дар ми бяха, повече от злато,

което Бог от обич ми дарява.

Пропусках да се вглеждам в синевата,

когато се събуждах сутрин рано;

не спирах да приседна върху камък,

да вдъхна аромата на земята.

Не си останах у дома, при мама,

в минутите на споделена вяра,

препусках след неща, които нямам

и помежду ни се отвори яма…

Не клекнах до децата на паважа

да поиграем ”прескочи-кобила”.

По-лесно беше просто да откажа

и да изтъкна, че не ми отива...

Не подарявах своята надежда,

по-често я изгубвах сред обиди.

 

Претупах много мигове небрежно!

Сега се моля да не си отидат.

 

 

 

 

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??