24.10.2025 г., 13:49  

Мило мое съвършенство

260 1 3

Ако можех да напиша стих,

с който да се влюбиш в муза,

щях ли да снова край смъртен,

който нощем хвали друга?

 

Щях ли да се лутам в Стикса -

нямам драхми за лодкаря.

Само стихове му шепна

в ехото на Авернара.

 

Амброзия ме пак отрови

и платих цена за членство

за клуба ти сред богини,

мило мое съвършенство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Желязкова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...