Ако можех да напиша стих,
с който да се влюбиш в муза,
щях ли да снова край смъртен,
който нощем хвали друга?
Щях ли да се лутам в Стикса -
нямам драхми за лодкаря.
Само стихове му шепна
в ехото на Авернара.
Амброзия ме пак отрови
и платих цена за членство
за клуба ти сред богини,
мило мое съвършенство.
© Гергана Желязкова All rights reserved. ✍️ No AI Used
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
