4.11.2008 г., 10:39

Милувката на вятъра

795 1 7
              Милувката на вятъра

Погали ме хладния вятър,
докосна ме нежно в нощта,
потръпнах от тази милувка
и пак очаквам да дойде деня!

И всичко започва отново,
забързани, тъжни, сами,
устремени към някакви цели,
догонвайки своите земни мечти!

И ето го пак хладния вятър,
усещам го в своите разпилени коси.
Денят си отива, но аз съм щастлива:
отново съм истинска, отново съм себе си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....