2.08.2020 г., 19:37

Мислех, че е лято

858 3 2

Аромат на жасмин. 
И къси ръкави. 
Кожа, зачервена от слънцето. 
Сол по устните. 
И полет на чайка.
Разтворена книга на сянка.
Вятър горещ.
И окосена трева.
Целувки под дъжд неочакван.
Вкус на смокиня.
И широки усмивки. 
Огледало в очите насреща.
Нощно небе.
И светулки по здрач.
Песен на щурците в полето.
Мислех, че е лято.
А е любов.
С отпечатък от бъдещето.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...