2.08.2020 г., 19:37

Мислех, че е лято

863 3 2

Аромат на жасмин. 
И къси ръкави. 
Кожа, зачервена от слънцето. 
Сол по устните. 
И полет на чайка.
Разтворена книга на сянка.
Вятър горещ.
И окосена трева.
Целувки под дъжд неочакван.
Вкус на смокиня.
И широки усмивки. 
Огледало в очите насреща.
Нощно небе.
И светулки по здрач.
Песен на щурците в полето.
Мислех, че е лято.
А е любов.
С отпечатък от бъдещето.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...