26.09.2011 г., 20:00 ч.

Мисли 

  Поезия » Любовна
1166 0 24

 

 

Далеч не стой! От другата страна,

на гладната, разтворена потребност,

където в очертание... сама,

контурите рисувам ти в безмерност.

 

Не знам кога!? Вградих те в мисълта!

В секундите от нямо полувреме!

И с рокля от ламенени злата

стоя в горчилка: "Господ  да ме вземе"!

 

Поисках да съм празничният ден,

душа от принадлежна всевъзможност,

а ти не стой, не стой далеч от мен –

магията е с двупосочна сходност!

 

 

 

 

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??