Далеч не стой! От другата страна,
на гладната, разтворена потребност,
където в очертание... сама,
контурите рисувам ти в безмерност.
Не знам кога!? Вградих те в мисълта!
В секундите от нямо полувреме!
И с рокля от ламенени злата
стоя в горчилка: "Господ да ме вземе"!
Поисках да съм празничният ден,
душа от принадлежна всевъзможност,
а ти не стой, не стой далеч от мен –
магията е с двупосочна сходност!
© Милена Христова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
