29.10.2017 г., 0:24 ч.

Моите луни 

  Поезия » Друга
495 2 10
Голямата луна на мойто детство е вълшебна,
през едно прозорче ми разказва за света.
За принцове, царе.За мащеха враждебна.
Докосва ми къдриците и гали ме в съня.
В мойта младост ярко свети любовната луна.
Красив и волен до нея стигам, като птиче.
Събужда в мен мечти, запалва ми кръвта
и ражда се в очите на влюбено момиче.
Над мойта старост изгрява пълната луна.
Замислена, спокойна, блести в бялата коса.
Като стар приятел, като любяща дъщеря,
очаквам я на прага, да стопли гаснеща душа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Предложения
: ??:??