Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
Oct 29, 2017, 12:24 AM

Моите луни 

  Poetry » Other
460 2 10

Голямата луна на мойто детство е вълшебна,

през едно прозорче ми разказва за света.

За принцове, царе.За мащеха враждебна.

Докосва ми къдриците и гали ме в съня.

 

В мойта младост ярко свети любовната луна.

Красив и волен до нея стигам, като птиче.

Събужда в мен мечти, запалва ми кръвта

и ражда се в очите на влюбено момиче.

 

Над мойта старост изгрява пълната луна.

Замислена, спокойна, блести в бялата коса.

Като стар приятел, като любяща дъщеря,

очаквам я на прага, да стопли гаснеща душа.

 

Пловдив

27.10.2017

© Хари Спасов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря,Ирина!
  • Замислих се ,Хари,колко луни имам аз и коя сега в момента ме "обгрижва" нощем?Трябва да е последната,която описваш,но аз цял живот съм виждала все тая,която ме кара да мечтая,която ми изпраща безсъние,която свети,без да грее,но в тъмата прави романтика и създава усещане,че не си сам....Обичам луната!!А стихът ти е прекрасен и безупречен!!!
  • Благодаря,Албена!
  • Великолепен стих. Хари! Докосна и моите луни... В любими. Поздрави, приятелю!
  • Благодаря,Меги,Силвия,Веси,Люси и Пепи!
  • В различните фази от живота ни, различен поглед имаме на единствената, една и съща - Луна. Поздрави, Хари!
  • Хубав стих; но и аз като Силвето не мисля, че си гаснеща душа докато извират хубави стихове от нея🍀🌼
  • Нежен и красив е сихът ти, Хари! Поздравления!
  • Прекрасно отражение в луната! Много находчиво, браво! Само... гаснеща душа... с такива нежни стихове не ми се връзва, бих казала, че си горяща душа! Бъди здрав!
  • Хубав стих, Хари!
Random works
: ??:??