Може би
Дъждът един поема риска,
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето,
а уж дъга бе обещал,
но все едно е общо взето –
там, долу са сандък и кал.
Подгизналите изпращачи,
забързват свели са очи.
Дори и някой да заплаче –
от този дъжд не си личи.
А аз живях като за трима
и любих, и мечтах, и пих.
Наметка топла в ледна зима,
ще ви остане – моят стих.
Когато пролетта научи,
дъждът да пее "Let it be",
кой знае, може да се случи
и да се върна. Може би...
https://youtu.be/nt9uBlRuBPw
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
