6.07.2015 г., 10:54

Мойто име е Любов

1.1K 0 16

-"Коя си ти, която промени

живота ми и старите ми навици?

Отне спокойствието на сивите ми дни,

превръщайки ги в страстоструйни празници.

 

Преди си мислех, че живея си добре,

каква лъжа... въобще не съм живял...

Не знаех даже и че в мен тупти сърце,

което днес... за нищо не бих дал...

 

Коя си ти? Къде бе досега?

Аз вече съм човек различен, нов..."

Тогава каза му до него голата жена:

- "Мойто име... е Любов..."

 

24.03.2015.

 

Георги Каменов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И тук ти благодаря за прекрасните думи.
  • ВЪРХОВНО!!!Любовта си е любов, никой не може срещу нея...!!!Тя е живота!!!Поздрави, Георги!!!
  • !!!!!!!!!!
  • Благодаря, Ирен, но само ще споделя нещо чисто човешки. Имам само при мен над 1000 творби, но почти не публикувам тук, защото в сайта се начетох на грозни коментари, тези не са такива обаче. Другата причина е налагането на чуждо мнение върху структорста на дадена творба... Е, аз не обичам това, критика нося, но не и съвети как да пиша .
    Ако спорът се задълбочи, просто повече няма да публикувам тук
  • И аз харесах!Георги, не става въпрос за налагане на мнение - всеки автор сам решава, кое как да напише. Споделянето от наша страна на впечатления имат само за цел да помогнат евентуално да знаеш какъв прочит правим и как усещаме творбата ти. При мен остава почти същото впечатление, както у Павлина. Нямам нищо против голотата или голата жена. Просто твоя стих е толкова влюбено нежен, че няма никакво значение дали е гола или не. Тоест определението "гола" ми увисва безидейно.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...