Jul 6, 2015, 10:54 AM

Мойто име е Любов

  Poetry » Love
1.1K 0 16

-"Коя си ти, която промени

живота ми и старите ми навици?

Отне спокойствието на сивите ми дни,

превръщайки ги в страстоструйни празници.

 

Преди си мислех, че живея си добре,

каква лъжа... въобще не съм живял...

Не знаех даже и че в мен тупти сърце,

което днес... за нищо не бих дал...

 

Коя си ти? Къде бе досега?

Аз вече съм човек различен, нов..."

Тогава каза му до него голата жена:

- "Мойто име... е Любов..."

 

24.03.2015.

 

Георги Каменов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И тук ти благодаря за прекрасните думи.
  • ВЪРХОВНО!!!Любовта си е любов, никой не може срещу нея...!!!Тя е живота!!!Поздрави, Георги!!!
  • !!!!!!!!!!
  • Благодаря, Ирен, но само ще споделя нещо чисто човешки. Имам само при мен над 1000 творби, но почти не публикувам тук, защото в сайта се начетох на грозни коментари, тези не са такива обаче. Другата причина е налагането на чуждо мнение върху структорста на дадена творба... Е, аз не обичам това, критика нося, но не и съвети как да пиша .
    Ако спорът се задълбочи, просто повече няма да публикувам тук
  • И аз харесах!Георги, не става въпрос за налагане на мнение - всеки автор сам решава, кое как да напише. Споделянето от наша страна на впечатления имат само за цел да помогнат евентуално да знаеш какъв прочит правим и как усещаме творбата ти. При мен остава почти същото впечатление, както у Павлина. Нямам нищо против голотата или голата жена. Просто твоя стих е толкова влюбено нежен, че няма никакво значение дали е гола или не. Тоест определението "гола" ми увисва безидейно.

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...