Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
28.11.2021 г., 10:27 ч.

Mолебен 

  Поезия » Философска, Строги форми
709 5 9

Разресва вятърът мъглата с нежен гребен,
един врабец невидим, глас и силует,
от някаква магия есенна обзет,
се чувства тъй значим, макар и дребен.

 

И няма ни едничък лъч, така потребен.
Едничко слънцето. Къде ли по-напред,
да грейне? И е тъжен старият поет.
Стихът му плаче пак. За топлинка молебен.

 

И птиченцето сиво храни пак на длан,
за тях и няма юг и слънчев бряг желан.
И двамата зимуват в снегове дълбоки.

 

И поривът в душите крее  ден, след ден.
Един с крила, а друг на думите е в плен...
В душите свои носят хиляди посоки.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??