Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
Nov 28, 2021, 10:27 AM

Mолебен 

  Poetry » Phylosophy, Strict forms
708 5 9

Разресва вятърът мъглата с нежен гребен,
един врабец невидим, глас и силует,
от някаква магия есенна обзет,
се чувства тъй значим, макар и дребен.

 

И няма ни едничък лъч, така потребен.
Едничко слънцето. Къде ли по-напред,
да грейне? И е тъжен старият поет.
Стихът му плаче пак. За топлинка молебен.

 

И птиченцето сиво храни пак на длан,
за тях и няма юг и слънчев бряг желан.
И двамата зимуват в снегове дълбоки.

 

И поривът в душите крее  ден, след ден.
Един с крила, а друг на думите е в плен...
В душите свои носят хиляди посоки.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??