С вино червено прелей го, Родино,
от мелнишките лози
всеки дойстойно за тебе загинал!
Свещица му запали!
Дай от нощвите си, моя Родино!
Хлебец им разчупи
на всички сърца за тебе изстинали,
на гладните детски очи!
Силици дай им, моя Родино,
от мадарските скали!
Гордост от ханове, дето сме имали!
Вяра във бъдните дни!
Отрони и сълзица, моя Родино,
от рилските езера -
да не тъпчат отново дето са минали...
Делата им напред да вървят!
Моя Родино, чакаме Пролет...
Цвят на бадем ни дари!
А ако туй е последният Полет...
просто ни прегърни!
© Красимир Дяков Всички права запазени
Поздрав!