5.03.2020 г., 7:43

Монолог с Апостола

896 0 1

                                                Дойдох, брате мой,

                                                и таз година

                                                да те уважа,

                                                да те помина,

                                                цветя да сложа,

                                                да прелея гроба,

                                                да споделя с тебе

                                                моята тегоба.   

      

                                               Апостоле, мили,

                                               откак съм тука

                                               прииждат хора,

                                               не ще е скука,

                                               баби, дядовци

                                               в ръце с плакати,

                                               с черни качулки

                                               маскирани ренегати.

                                               Виждам само,

                                               че сме малцина,

                                               зарад теб дошли

                                               и за Родина!

       

                                               Скоро думата

                                               ще вземе Башът,

                                               той дели ни

                                               на ,,нашът - вашът",

                                               а го избрахме

                                               да бъде обединител,

                                               на всички онеправдани -

                                               Ангел - спасител!

        

                                               Виж ги отгоре - 

                                               орел, рак и щука,

                                               за своето ,,Аз"

                                               дошли са тука,

                                               но ти им прости,

                                               както майка на децата,

                                               ще мине време,

                                               ще осъзнаят нещата,

                                               само да не е късно

                                               за нашата Родина,

                                               защото чедата й

                                               се раждат в чужбина!

                                             

                                               Преди да кажа

                                               сбогом, брате мой,

                                               дай прошка

                                               и на народа твой,

                                               че от опиянение или заблуда,

                                               грешката си не разбрал

                                               кой за водач

                                               пак си е избрал!?

                                               Мене ме чакай

                                               чак догодина,

                                               пак ще дойда,

                                               пак да те помина!

                                             

 

                            

 

 

 

                                         

                                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...