Морето
Не зная,
да се върна ли назад?
Зад мен остават мисли и Преди.
Пред мен стои Морето в сив контраст
и се разбива в моите очи.
Отвсъде легнал ниско хоризонт
и нещо във небето ме души.
Макар че вдигат се мъгли.
Макар че в мен си още Ти.
...А някъде е слънце и шуми
водата необятна в своя дял.
Тя ражда новите мечти
и се излива в новата печал.
През тези часове на страх
от притаила се тъга
издига се от свиващия зрак
една прииждаща вълна
и търси брод в душата
...ала не! -
Сърцето късо удари брои.
Навъсено и тежко е небето
и светлина от него не струи.
Вдън хоризонта
е притихнало Морето,
стаило идващите дни.
.
.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
