Морето е причината да дишам
Рисувам с пръсти в пясъка сърце,
защото в мене сякаш то не бие.
Загребвам песъчинките с ръце,
морето тъжно е - от болка вие.
Не само то тъгува в този миг –
сърцето ми отнесено е някъде.
Рисувам по брега и палав бриз,
докосва нежно мойта плът отвсякъде.
А толкова жадувам за сърце –
дали съм жив и как кръвта се стича!?
Пред мен бушува луднало море –
единствена причина за да дишам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
