31.08.2020 г., 12:03 ч.

Моя родна Сливница 

  Поезия
426 4 9

Не съм роден, където е море,

ни в снажни планини наблизо гледам.

Пред моя поглед – хълм, след туй поле,

редуват се и вятър ги преследва.

 

Но има всичко нужно да съм жив

и с гордост таз земя ще я целуна.

Тук роти са строяли всеки рид

и бойни викове още се чуват.

 

Ех,, Сливница – съдбата те желай,

затуй те е възпяла в твойта храброст.

Не ще си просто родният ми край,

ти, с чар на младостта и с ум на зрялост.

 

Оставаш във сърцето ми докрай

и всеки ден в душата ми се раждаш.

Защо ми е да искам нейде Рай,

когато с прелестта си пак ме грабваш!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??