Моя родна Сливница
Не съм роден, където е море,
ни в снажни планини наблизо гледам.
Пред моя поглед – хълм, след туй поле,
редуват се и вятър ги преследва.
Но има всичко нужно да съм жив
и с гордост таз земя ще я целуна.
Тук роти са строяли всеки рид
и бойни викове още се чуват.
Ех,, Сливница – съдбата те желай,
затуй те е възпяла в твойта храброст.
Не ще си просто родният ми край,
ти, с чар на младостта и с ум на зрялост.
Оставаш във сърцето ми докрай
и всеки ден в душата ми се раждаш.
Защо ми е да искам нейде Рай,
когато с прелестта си пак ме грабваш!
© Данаил Таков All rights reserved.
