Муз и Муза
Не знам дали ще мога хубаво да ги опиша
Той - мъничко момче, тя - русичко момиче...
Понякога на рамото ми каца – Той. В картинката наднича...
Закача се със мен... (признавам, да е палав много му прилича)
А друг път... идва Тя - свенлива дама,
(но знайте, че сърцето ù широко е за двама)
Сгушва се... целува нежно мойта буза...
Нарекох него – Муз, а нея - Муза.
Пристигат... Тихичко се настаняват...
Римички понякога редят или боички ми подават...
И са различни... И много си приличат...
Нали ви казах? Той - палаво момче. Тя - притеснително момиче...
Дали е неин брат или любим? Не зная,
Ноооо свързани са някак... А много рядко заедно са в мойта стая...
Един на друг оставят знаци „до поискване” –
Наивни, чисти и по детски искрени...
Дъга, калинка, полъха на вятъра...
Любовен шепот скрит в раковина, шепа пясък...
Единият оставя знак, а другият със четката рисува...
А после е обратно... Като на смени сякаш в стаята ми се редуват.
И приемам ги и двамата с любов в душата си...
Обичам ги... И благодарна съм, че с тях е свързана съдбата ми...
А заедно когато дойдат... литват пеперудите...
Тогава претворяваме в рисунка - танц на двама влюбени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
))
