28.06.2013 г., 11:18 ч.

Муз и Муза 

  Поезия » Друга
562 0 4

Не знам дали ще мога хубаво да ги опиша

Той - мъничко момче, тя - русичко момиче...

Понякога на рамото ми каца – Той. В картинката наднича...

Закача се със мен... (признавам, да е палав много му прилича)

А друг път... идва Тя - свенлива дама,

(но знайте, че сърцето ù широко е за двама)

Сгушва се... целува нежно мойта буза...

Нарекох него – Муз, а нея - Муза.

Пристигат... Тихичко се настаняват...

Римички понякога редят или боички ми подават...

И са различни... И много си приличат...

Нали ви казах? Той - палаво момче. Тя - притеснително момиче...

Дали е неин брат или любим? Не зная,

Ноооо свързани са някак...  А много рядко заедно са в мойта стая...

Един на друг оставят знаци „до поискване” –

Наивни, чисти и по детски искрени...

Дъга, калинка, полъха на вятъра...

Любовен шепот скрит в раковина, шепа пясък...

Единият оставя знак, а другият със четката рисува...

А после е обратно... Като на смени сякаш в стаята ми се редуват.

И приемам ги и двамата с любов в душата си...

Обичам ги... И благодарна съм, че с тях е свързана съдбата ми...

А заедно когато дойдат... литват пеперудите...  

Тогава претворяваме в рисунка - танц на двама влюбени...

 

© Ирен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??