23.03.2016 г., 13:22

Мъж

673 0 7

Мъж

 

Този загадъчен и весел мъж,

който пише стихове в нета.

Ще долети при теб изведнъж,

взел назаем пари за билета.

 

Често угрижен. Милият мъж.

Цял живот жълти стотинки събира,

за да набави хляба насъщ.

Или пък къщата ипотекира.

 

Тъжният мъж. С изтръпнали крайници.

Във люта зима, в горещо лято,

той е навън. Слугува на задници,

за да си подсигури децата.

 

Как го обичаш! Лудият мъж.

Той предизвиква в гърдите ти спазъм.

И те въздига в несвяст изведнъж.

Като нечакан оргазъм.

 

Виждаш го черен, виждаш го бял.

Често отправяш му забележки.

И го ревнуваш, дори остарял,

от въображаеми забежки.

 

Твоят мъж. Твоето разкаяние.

Дето за него все се тревожиш.

С нежната грубост. С мъжко желание.

Как само го мразиш! И без него не можеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво написано!
  • Иренка, като започне силно да кукурига, ми иде да му оскубя перушината.
    Любовче... шшшшът. По- тихо, че както сме се разкудкудякали- ще ни чуе и ще вземе да се перчи.
    Благодарни усмивки на всички!
  • Поздравления, Мари!
  • Само не разбрах защо го и мразиш ?! Но пък ми хареса много това което прочетох.
  • Какъв мъж само! "Как само го мразиш! И без него не можеш!" Аплодисменти!!!!!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...