Мъничко цвете видях в полята -
красиво, неотразимо, добро.
Мъничко цвете прибрах в ръката -
сгушено, щастливо бе то.
Мъничко цвете грееше момчето
в студени, самотни дни.
Мъничко цвете влезе в сърцето
и наля любов в мрачните дни.
Цветето врасна в момчето
като бодлива роза се уви
и сълзи от радост потекоха,
защото от нея не боли...
© Антонио Ботев Всички права запазени