Мъничко цвете видях в полята -
красиво, неотразимо, добро.
Мъничко цвете прибрах в ръката -
сгушено, щастливо бе то.
Мъничко цвете грееше момчето
в студени, самотни дни.
Мъничко цвете влезе в сърцето
и наля любов в мрачните дни.
Цветето врасна в момчето
като бодлива роза се уви
и сълзи от радост потекоха,
защото от нея не боли...
© Антонио Ботев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
