17.07.2009 г., 16:42

Мъртва свобода

768 0 2

"Ще отбележа тук мимоходом, че вследствие мечтателността и това, че бяхме отвикнали от нея, свободата изглеждаше при нас, в затвора, някак по-свободна от истинската свобода, тоест тази, която съществува наистина, в действителността."
Ф. Достоевски

Мъртва свобода

Опипваме безлично рохкавата почва

на конвойния ни, мъртъв дом,

обезумяли, разхвърляли сме страниците на живота,

заключили в гърдите сетен стон.

До днес затворници на волята,

а утре в свят от самота,

до днес в килия от надежди,

а утре в свят на свобода.

Не е това обикновена свобода -

същинска първа глътка въздух,

като пеленаче си с протегната ръка,

в студена нощ, безименно-бездомна.

Измъчва те съседен грешник,

ала привикваш да си на ръба,

тревожиш се за утрешния делник -

измъчва те реалността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това че всяка строфа е индивидуална ми допадна!
  • "До днес затворници на волята,

    а утре в свят от самота"

    Прекрасно е... Невероятно красиво ! Поздрав !

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...