Мъртва свобода
"Ще отбележа тук мимоходом, че вследствие мечтателността и това, че бяхме отвикнали от нея, свободата изглеждаше при нас, в затвора, някак по-свободна от истинската свобода, тоест тази, която съществува наистина, в действителността."
Ф. Достоевски
Мъртва свобода
Опипваме безлично рохкавата почва
на конвойния ни, мъртъв дом,
обезумяли, разхвърляли сме страниците на живота,
заключили в гърдите сетен стон.
До днес затворници на волята,
а утре в свят от самота,
до днес в килия от надежди,
а утре в свят на свобода.
Не е това обикновена свобода -
същинска първа глътка въздух,
като пеленаче си с протегната ръка,
в студена нощ, безименно-бездомна.
Измъчва те съседен грешник,
ала привикваш да си на ръба,
тревожиш се за утрешния делник -
измъчва те реалността.
© Радосвета Петрова All rights reserved.
