23.02.2008 г., 15:24

На автомивка...

768 0 14

          *          *          * 

 

Беше празник в детската градина,

децата се подготвяха за представление,

Така е, в това време на годината

цареше радост и вълнение...

Усмивки, тръпки, напрежение,

вълнуваха се детски сърчица,

раздаваха се със умение,

макар да бяха те деца...

Започна представлението и... ето,

блеснаха безброй искрици,

и грееха щастливи под небето

очите - празнични звездици...

Пиеската завърши - пауза!

Радостта избухна в тази стая,

родителите плачеха в аплаузи...

Едно момиченце седеше в края!

Оглеждаше салона със очи

в търсене на своя тате,

но... него нямаше го... Та нали,

"по-важно" бе... Той миеше колата...

 

         *          *          *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно...поучително...
  • Хмм....!!!!
  • Натъжи ме много
  • Визираш една голяма част от днешното поколение родители, които егоцентрично се отдават на собствените си потребности, без да си дават сметка, че по този начин ощетяват най - близките си...
  • как само ме натъжи...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...