Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
16.09.2011 г., 16:20 ч.

На брат ми, който ми липсва 

  Поезия
3396 0 32

 

Уж пораснах и вече не съм на тринайсет,

и умея да слушам, разбирам и споря,

даже знам как да кажа "Здравей" на китайски,

но и днес не умея със теб да говоря.

 

Може би съм пораснал различно от тебе,

някак малко напук или много потайно.

И не зная дали с теб си бяхме потребни,

и дори не си спомням живяхме ли заедно.

 

Ти бе тук, ала аз все замръквах отсреща

и заспивах с идеята сам да се боря.

И макар че преди да заспя те усещах,

не поисках да мога със теб да говоря.

 

После... после животът съвсем се озъби

и останаха само суровите нерви,

а те, брат, не говорят, защото са кървави,

само вият и лаят с езици от червеи.

 

Изръмжах. Прокълнах. И затръшнах вратата.

И си мислех, че теб съм оставил отвънка,

ала после видях, че пак аз съм оттатък,

вън от теб, вън от мен, и се лутам безсънно.

 

Как ми липсваш! Безумно, бездънно ми липсваш.

Но не мога дори и това да ти кажа.

Мога само последния ред да допиша

и със Ковърдейл да се стопя сред миража.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??