Обезверен и сам,
на гръб понесъл торби,
препълнени с несправедливости,
закотвил във сърцето
многотонната си мъка
от неразбиране,
обгърнат от мъглата на предателства,
със камъни от гняв в джобовете,
отчаян от неискрени ласкателства,
лъжлива обич, незаслужени тегоби,
вървиш,
опръскан с кал от клевети,
до кости обгорен
от ярката светкавица
на истини - въпроси.
Вървиш в невярната посока - сляп
за всичките
протегнати ръце за помощ,
от нераздадените ласки натежал
и не защото няма на кого,
а може би защото не искаш
и не знаеш как да го направиш...
Вдигни очи,
хвърли товара,
подай ръка през време
и през разстояния!
Назад не се обръщай!
И може би тогава
ще съзреш брега,
на който да приседнеш
и останеш...
© Ваня Радовенска Всички права запазени
НИКОЛА, радвам се, че си харесал!Твоята оценка ми е важна!
БАЛДИ,когато реша да го публикувам,ще взема предвид твоите забележки.
И на мен не ми допада последната част.Много е декларативна.Благодаря!
БЕЗЖИЧЕН, благодаря за добрата дума! Жив и здрав да си!
КЕТИ, благодаря от сърце!
МАГИ, всички прегръдки са за тебе!
ПОЕТЕ,благодаря за чаровната усмивка! Усмихна и моя ден!
Успешна нова седмица, момичета и момчета!