19.04.2015 г., 10:52 ч.

На един приятел 

  Поезия » Друга
606 0 6

Обезверен и сам,
на гръб понесъл торби,
препълнени с несправедливости,

закотвил във сърцето
многотонната си мъка
от неразбиране,
обгърнат от мъглата на предателства,
със камъни от гняв в джобовете,
отчаян от неискрени ласкателства,
лъжлива обич, незаслужени тегоби,
вървиш,
опръскан с кал от клевети,
до кости обгорен
от ярката светкавица

на истини - въпроси.
Вървиш в невярната посока - сляп

за всичките
протегнати ръце за помощ,
от нераздадените ласки натежал
и не защото няма на кого,
а може би защото не искаш
и не знаеш как да го направиш...

Вдигни очи,
хвърли товара,
подай ръка през време
и през разстояния!
Назад не се обръщай!
И може би тогава
ще съзреш брега,
на който да приседнеш
и останеш...

© Ваня Радовенска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ДЖОН, благодарности за усмихнатия коментар и аплодисментите!
    НИКОЛА, радвам се, че си харесал!Твоята оценка ми е важна!
    БАЛДИ,когато реша да го публикувам,ще взема предвид твоите забележки.
    И на мен не ми допада последната част.Много е декларативна.Благодаря!
    БЕЗЖИЧЕН, благодаря за добрата дума! Жив и здрав да си!
    КЕТИ, благодаря от сърце!
    МАГИ, всички прегръдки са за тебе!
    ПОЕТЕ,благодаря за чаровната усмивка! Усмихна и моя ден!
    Успешна нова седмица, момичета и момчета!
  • вълнуващо и тъжно, но истинско поетично послание..
    много ми харесва, пеперудена душа..
    прегръщам те..
  • Добър стих, носи чудесни послания!
  • Това стихотворение го харесах. Ритъмът е успешен, поне според мен, лаика.

    Ако човекът е майстор на мерената реч, дори и страдателният залог не е досаден. Например:

    "Съдбата ми от зла орисница ли бе прокобена,
    нали не бях роден страхливец слаб?".
    Или:
    "Мечтаното бе в кръчми отмечтано,
    изпита — чашата, смехът — изсмян."
    Или:
    "Тежи ми, страшно ми тежи
    домът, озлочестен от мен!"
  • Идва ми вповече този страдателен залог във всеки ред на произведението.
    Колкото до Вдигни очи, нали се сещаш, че веднага ни препраща към известната песен.
  • Твоят приятел е доста тъжен, Алма!
    "Обезверен и сам,
    на гръб понесъл торби,
    препълнени с несправедливости,"
    И един добър съвет накрая:
    "Вдигни очи,
    хвърли товара,
    подай ръка през време
    и през разстояния!
    И можи би тогава
    ще съзреш брега,
    на който до приседнеш
    и останеш..."
    Хареса ми и го оценявам!Поздрави от мен и хубав ден!
Предложения
: ??:??