12.08.2008 г., 20:49 ч.  

На един Той 

  Поезия » Гражданска
1336 0 41

Той винаги се качваше отзад.
На задната мотриса на трамвая.
Не беше стар. Но гниеше от глад.
в борбата си да свързва двата края.

Той винаги миришеше на пот.
И вкиснало от евтина ракия.
В очите на тълпата беше скот.
Говедото със грозна орисия.

Той никога не дупчеше билет.
Не трепваше от страхопочитание.
Пред пошло контролирания ред
стоеше в свойто каменно мълчание.

Той никога не вярваше в мечти.
Отдавна бе затънал във лишения.
Клошарят със изстинали очи.
И без инстинкт за самосъхранение.

Той винаги седеше грозно свит.
В прегръдките на свойта крива сянка.
Понякога личеше, че е бит.
И току изридаваше във дрямка.

Той винаги се качваше отзад.
В последната мотриса на трамвая.
Поредният бездомник в този град.
За който всеки махва: „Все е тая!”

12.08.2008

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Все е тая! - до там сме се докарали. Това можем. За толкова ни стигат силите. Поздравления! Тънко показано кой всъщност е бедният и опустошен отвътре. Добър си, наистина добър!
  • Да...!
  • тъжно е......
  • Поредното инфарктно стихотворение!Невероятно е,че нямам насищане да те чета.Напипваш най-болезнените теми и ги пресъздаваш брилянтно.
  • Дали не клошарът е бедния и достоен за съжаление,ами ние,тези,които го подминаваме и махваме с ръка?Колко е жалко и тъжно да ти изсъхнат очите-май онеправданите или аутсайдерите са онези с живите и красиви очи,но закрити зад завесата на общественото незабелязване,а облагоденстваните,които махат с ръка са тези с безлични погледи ,за които обаче винаги остава време?Стихът ти буди у мен размисли,спомени и емоции.Поздравления!
  • Много тъжно, много.. чете се трудно
  • Стихотворението ти е чудесно,пълно с истина.. истина,която е явна за всички,но която не всички приемат,която някои просто отбягват.За да не изглеждат жестоки,или защото наистина им е през... за "поредните бездомници"...Наистина ми е жал за тези от нашето общество,но неможейки да направя нищо,и аз ставам някакси жестока :/ ... тъжно и реално!
  • Покъртително! И стихотворението и интервюто!
  • Балканец, кво да правиш Спирам, че ще се превърне в чат. Появих се тук отново за да си го копирам. А за стихът ти съм абсолютно искренна. До скоро Тома, пожелавам ти във всичко, което излиза из под ръката ти да има такава близост с човека, каквато открих в този стих. Поздрав!
  • Ее, как момиче като тебе за някакви си две бири? Поне да бяха шишета уиски...
  • Брей, хем умно, хем прозорливо
    То е ясно защо се въздържам, ако не е ще ти обясня при други обстоятелства. Все пак, ако човекът срещу мен може да го понесе си казвам истината. Думите имат своето предназначение, те са като посев. Очаква се да остане нещо след това. Дет се вика "нема а се абиме"
    П.П. Мъжа ми каза, че за две бири може и да ти позволи да ме намачкаш. Шегувка До скоро.
  • Чудно! Дано наистина съм повлиял поне малко на някого.

    А Ани, този път дано мъжът ти не чете, че верно ми иде да те намачкам (с обич) за този откровен (и подчертано различаващ се от типичната за тебе сдържаност)коментар.

    Благодаря на всички, които намират време за моето кътче с рими.
  • Това е един отличен стих! Много хора пишат по темата, но малко успяват да кажат нещо наистина. И аз съм писала по въпроса, но мисля, че твоя стих е по-добър (признавам си, колкото и да съм егоцентрична От всички, на които съм попадала е по-добър. Поздрави!
  • "Поредният бездомник в този град.
    За който всеки махва: „Все е тая!”"

    Бездушието, което витае край нас!
    Как добре си го описал само!
    Браво, Тома!
  • Поздравления, Тома!!!!! Прекрасен стих! На някои не им е все тая...и ти си между тях!
  • Нищо не се променя...
    По темата от мен /ако ти се чете де / :
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=24837

    П.С. Хубаво си го написал!
  • Мисля,че за това творение няма нужда от думи ... просто аз не ги намирам.Изключително !!!
  • Аплодирам!
  • Горещо ви благодаря! Бъдете здрави!

    Добре, че в офиса има климатик, иначе щях и кипящо да ви благодаря.
  • Жестоко!
    Тома, слагам си го в "оная" папка, даже и да не разрешиш!
    И те поздравявам!!!
  • Много силен стих!
    Ужасно много се натъжих при прочита му!
    Нямам думи!!!
  • Забива се,поздрав,Тома!!!
  • Кефи ме!
    Много!
    http://www.vbox7.com/play:55ac52a6


  • за да видиш всичко това трябва си човек и то голям!
    Няма как да не аплодирам човещината ти!
  • Тъжно и истинско!
    Великолепно написано!
  • много добре написано

    поздравления!
  • Не е "все тая"...

    !
  • "В последната мотриса на трамвая.
    Поредният бездомник в този град."

    Ми те са общо две. Мотриси. Създадени са абсолютно еднакви. Разликата е, че едната е "управляваща", а другата е "управлявана"... Тока го "усвоява" първата, а "напредъка" на втората зависи от "задните части" на първата...
    Интересен стих!
    А "поредния" звучи прекалено основателно за да може да бъде подминато ей така...
    Определено интересен стих. За построение едва ли има смисъл да приказвам. Него го можеш. И май не само него...
    Лошото е, че написаното не е литературна измислица.
    За всеки от нас остава да измисли какво да направи за да стане картинката по-малко мрачна.
    Аз така прочетох написаното от теб.
    Поздрав, Тома.
  • мда...!!!
    рибата, Тома! Рибата..., защото го умееш!
    Мислих дали да се запиша в "прочелите" ..., Факт - заслужава си да се прочете, меко казано!!!
  • Звучи гнусно и истинско...Наистина истинско; видяно и почувствано!Не знам какво друго мога да кажа...
  • О,йеес,Талантливецо!
  • Поздравления.Горчи но е реалност.
    Всеки го вижда,но не всеки го забелязва
  • Богат е оня, който добре съжителства с бедността!!!
    Няколкото пъти прочит - не ми са достатъчни, Тома!!!
    Аплодисменти!!!
  • Покъртителен стих, Тома!!! И великолепно написан!!! Ще си го запазя и аз! Поздрави!!!
  • В очите на тълпата беше скот.
    Говедото със грозна орисия.
    Не вярвам! Всеки от нас носи душа.
    Например, в началото на месеца, назначих един такъв човек на работа.
    Дълго време безработен, клошар, ние колегите от нашия Дом му дадохме право на избор.Сега вече зависи от него самия!
    Поздрав за стиха!
  • Тук мога да замълча!!!
    Убийствено хубаво е! Но написано по тъжна история... да не бъдем безразлични!
  • http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=110216


    Затрогваща тема, всеки, който има (чувства) откликва...!
    Добре си го написал, Тома.
    Браво!
  • днес една лежеше като куче на жегата на асфалта на едни мост ... ..лежеше по корем може и мъртва да беше ... всички отминахме ...де да знам и аз така си отговорих "все е тая "


    ...

    Готино...
  • По повод стиха ти, Тома, ще ти копирам един мой любим и ще ти разкажа нещо.
    Коледно интервю с клошар


    Бездомнико, защо си оръфан и гладен?
    - Обичах, и бях в любовта си предаден.
    Кажи ми, защо ли така се получи?
    - Живеех прилично, сега – като куче.
    И туй от предателство само едно?
    - Едно да е само...Не идва само.
    Какво ли намираш в ненужните вещи?
    - Намирам пролука. През нея поглеждам.
    Нима те засищат огризките стари?
    - Не. Само поддържам сърцето – да пари.
    Защо все се ровиш в отпадъци чужди?
    - Изхвърлят любов. От това имам нужда.
    Какво не намираш, а търсиш отдавна?
    - Тук има от всичко, за всеки по равно.
    Кажи ми една заключителна строфа.
    - Спокойно. За всички ви има по кофа...
    Т.Тодоров

    Та, преди време един клошар, занемарен попадна при нас. Като се посъвзе, каза, че е гладен. През деня дневната смяна бяха му купували неща от които има нужда. Знаеш ли кой се отзова на това, че е гладен - една жена, която носеше полагащата и се храна на детето си, защото не можеше да си позволи да му купува месо, а ядеше хляб и сол. Естествено не позволихме да му я даде и му купихме, храна, вода и т.н. В последствие се оказа, че имал 1000лв. във себе си,които най вероятно вече е дал за евтина ракия. Така, че има хора на които им пука и такива, които искат да им пука, за да мързелуват и пропиват всичко. Така, че...
    Виждала съм и друго, добре облечен пенсионер (в смисъл чист), да се оглежда и да вади от коша хвърлена закуска, защото е гладен. Но понеже е чист, вярвам единици го забелязаха.
    Но в крайна сметка не трябва да сме безразлични, нито към единия, нито към другия.
    Поздрав!
  • Много истини казваш,Тома!Понякога тези хора са по-истински от излъсканите и костюмираните ...Поздравявам те за великолепното единство между форма и съдържание!
  • Тежко...но самата истина!!! Думите се недостатъчни просто!
Предложения
: ??:??