31.05.2018 г., 10:53 ч.

На живота кора̀ви са клоните 

  Поезия » Философска, Гражданска
433 0 3

По безбродния път на съдбата ми,
са се борили хиляди хора,
а в скъта̀ния кът на душата ми,
са заключени думи. Не мога

да изровя от нищото смисъла,
от отломка на гнило несбъдване,
да мечтая от твоето дишане –
да създаваме пречка за тръгване.

И дори да боли, да сме кървави.
Забрави за сълзата излитаща.
Вечността е жестока за първите,
облепена в стремеж за помитане.

Не тълкувай безсмислено вричане.
Пророкувай съществено гонене –
и не зная дали се обичаме…
На живота кора̀ви са клоните… 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е.
  • Вярвам, г-жо Панайотова! Вярвам и усещам силата! Благодаря ви за посещението! Леки дни и творчески завоевания ви желая!
  • Ти си роден поет, Мите, това е твоята същност и те моля никога да не и изневеряваш! Вярвай в творческото си бъдеще, както аз вярвам в него!
Предложения
: ??:??