На живота кора̀ви са клоните
По безбродния път на съдбата ми,
са се борили хиляди хора,
а в скъта̀ния кът на душата ми,
са заключени думи. Не мога
да изровя от нищото смисъла,
от отломка на гнило несбъдване,
да мечтая от твоето дишане –
да създаваме пречка за тръгване.
И дори да боли, да сме кървави.
Забрави за сълзата излитаща.
Вечността е жестока за първите,
облепена в стремеж за помитане.
Не тълкувай безсмислено вричане.
Пророкувай съществено гонене –
и не зная дали се обичаме…
На живота кора̀ви са клоните…
© Димитър Драганов All rights reserved.
