На живота кора̀ви са клоните

May 31, 2018, 10:53 AM

Poetry » Phylosophy, Civilian

374 0 3

По безбродния път на съдбата ми,
са се борили хиляди хора,
а в скъта̀ния кът на душата ми,
са заключени думи. Не мога

да изровя от нищото смисъла,
от отломка на гнило несбъдване,
да мечтая от твоето дишане –
да създаваме пречка за тръгване.

И дори да боли, да сме кървави.
Забрави за сълзата излитаща.
Вечността е жестока за първите,
облепена в стремеж за помитане.

Не тълкувай безсмислено вричане.
Пророкувай съществено гонене –
и не зная дали се обичаме…
На живота кора̀ви са клоните…

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-05-31T22:56:08+03:00

Хубаво е.
thedac (Димитър Драганов)

2018-05-31T17:25:28+03:00

Вярвам, г-жо Панайотова! Вярвам и усещам силата! Благодаря ви за посещението! Леки дни и творчески завоевания ви желая!
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2018-05-31T12:53:08+03:00

Ти си роден поет, Мите, това е твоята същност и те моля никога да не и изневеряваш! Вярвай в творческото си бъдеще, както аз вярвам в него!