На майка и татко-с поклон и благодарност
Не съм по своя воля аз роден.
И не по своя воля ще умра!
Обичам го! Обичам този ден!
И ще го обичам до смъртта!
Дали го искам никой не попита!
Ей тъй, случайно съм се появил!
И до днес аз щеше да се скитам
но някой мен ме беше подслонил!
Обикновени хора ме приеха,
направиха ме с радост техен син!
Грижите за мене те поеха!
За тях аз бях дете! Единствен син!
Над мене бдяха в радост и неволи!
Със мене бяха в трудни часове!
Учеха ме да съм мъж със воля!
Да се гордеят с тяхното дете!
Дали успях? Опитах се! Така е!
И оправдах ли грижите, не знам!
Но аз съм благодарен! Господ знае!
Без тях с приятелите не съм сам!
20.03.2021 г.
© Георги Иванов Всички права запазени