2.04.2021 г., 7:41

На майка и татко

737 1 2

На майка и татко-с поклон и благодарност

 

 

Не съм по своя воля аз роден.

И не по своя воля ще умра!

Обичам го! Обичам този ден!

И ще го обичам до смъртта!

 

Дали го искам никой не попита!

Ей тъй, случайно съм се появил!

И до днес аз щеше да се скитам

но някой мен ме беше подслонил!

 

Обикновени хора ме приеха,

направиха ме с радост техен син!

Грижите за мене те поеха!

За тях аз бях дете! Единствен син!

 

Над мене бдяха в радост и неволи!

Със мене бяха в трудни часове!

Учеха ме да съм мъж със воля!

Да се гордеят с тяхното дете!

 

Дали успях? Опитах се! Така е!

И оправдах ли грижите, не знам!

Но аз съм благодарен! Господ знае!

Без тях с приятелите не съм сам!

 

20.03.2021 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...