manipuliram (Манипулирам)
124 949
8.05.2014 г., 23:36 ч.

На Мария 

  Поезия » Друга
619 0 7

В памет на моето зайче


Загубих блясъка в очите,

остаряха ми дори мечтите…

Осиротях като дете без майка,

без мойта мила зайка.

 

Слънчевото зайче си отиде!

Чакам да се появи… Не иде!

Гледам тъжно нейното легло,

да живее още би могло…

 

Но не би, животът ù прекъсна!

Мъката през гърлото ме блъсна!

Не предполагах, че ще ме боли,

толкова, че чак до кръв смърди…

 

Искам да я гушна и да се опомня!

Мекичка, усмихната ще я запомня!

Слънчевото зайче бе Мария,

в сърцето си на топло ще я скрия!

 

© Манипулирам Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря много за съчувствието и подкрепата ви, приятели!
  • Напълно те разбирам, Манипулирам! Имах едно кученце преди години и когато почина всички много скърбихме за него като за човек.
  • Близостта си е близост...

    Разбирам те, М!
  • Благодаря ти, Чо. Прегръдка!
  • Когато първото ни куче го прегази кола(беше също на 5 години), настъпи неописуема трагедия у нас. Сегашното ни е на 13 и не ми се мисли, когато един ден и то... Напълно ти съчувствам, М.!
  • Благодаря, Миночка. Някои биха казали, че какво пък толкова, някакъв си заек...дори не е куче. Близо 5 години беше част от моето семейство, почина внезапно за 24 часа и не успях дори да се сбогувам с нея.
    Наистина не предполагах, че толкова ще скърбя. Може би това не е най-доброто ми стихотворение, но трябваше да го напиша. Благодаря, че си съпричастна. Поздрави!
  • Много съжалявам,че трябва толкова мъка да понесеш,но се надявам животът да те компенсира по някакъв начин!Поздрави!
Предложения
: ??:??