На Мария
1K
0
7
В памет на моето зайче
Загубих блясъка в очите,
остаряха ми дори мечтите…
Осиротях като дете без майка,
без мойта мила зайка.
Слънчевото зайче си отиде!
Чакам да се появи… Не иде!
Гледам тъжно нейното легло,
да живее още би могло…
Но не би, животът ù прекъсна!
Мъката през гърлото ме блъсна!
Не предполагах, че ще ме боли,
толкова, че чак до кръв смърди…
Искам да я гушна и да се опомня!
Мекичка, усмихната ще я запомня!
Слънчевото зайче бе Мария,
в сърцето си на топло ще я скрия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Манипулирам Всички права запазени
