May 8, 2014, 11:36 PM

На Мария

  Poetry » Other
1K 0 7

В памет на моето зайче


Загубих блясъка в очите,

остаряха ми дори мечтите…

Осиротях като дете без майка,

без мойта мила зайка.

 

Слънчевото зайче си отиде!

Чакам да се появи… Не иде!

Гледам тъжно нейното легло,

да живее още би могло…

 

Но не би, животът ù прекъсна!

Мъката през гърлото ме блъсна!

Не предполагах, че ще ме боли,

толкова, че чак до кръв смърди…

 

Искам да я гушна и да се опомня!

Мекичка, усмихната ще я запомня!

Слънчевото зайче бе Мария,

в сърцето си на топло ще я скрия!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря много за съчувствието и подкрепата ви, приятели!
  • Напълно те разбирам, Манипулирам! Имах едно кученце преди години и когато почина всички много скърбихме за него като за човек.
  • Близостта си е близост...

    Разбирам те, М!
  • Благодаря ти, Чо. Прегръдка!
  • Когато първото ни куче го прегази кола(беше също на 5 години), настъпи неописуема трагедия у нас. Сегашното ни е на 13 и не ми се мисли, когато един ден и то... Напълно ти съчувствам, М.!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...