31.05.2008 г., 8:16

На приятелката ми

1.2K 0 11

В живота има срещи и раздели,

незабравими за човешката душа,

достигнали безкрайните предели

на искреност, любов и доброта.

 

Една такава среща с теб ме свърза

в далечните, чужбинските земи,

в трогателно приятелство обвърза

прекрасни песни, понякога сълзи...

 

И днес, когато виждаме се рядко,

когато тъжно е във моята душа,

досещам се за теб как сладко

ме съветваше да не греша.

 

Все още вярвам в твойта сила

да се пребориш с всякакъв проблем,

че днес отново ще успееш, мила,

да сломиш болезнения шлем.

 

Ти няма да се предадеш на болестта,

душата ти прекрасна те крепи,

безпомощна е болката пред любовта,

исполинският ти дух ще издържи!

 

                                                                 ~Тя наистина се справи с болестта~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво за приятелството!
  • В живота има всякакви неща... Но най-ценния негов дар е приятелството. Онова истинското - безпрекословното, всеотдаващо се, саможертвено, човешко и чисто... Богат е онзи, който го има!
    Прегръщам ви и двете!
  • Страхотен стих за приятелството!!!
    А щом тя има такава приятелка като теб,
    то силата и ще е двойно по-голяма!
    Браво, Джуди!
  • "безпомощна е болката пред любовта,
    исполинският ти дух ще издържи!"

    Има много истина в тези думи.



  • Силата на приятелството...
    Поздрави,Джуди!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...