31.05.2008 г., 8:16

На приятелката ми

1.2K 0 11

В живота има срещи и раздели,

незабравими за човешката душа,

достигнали безкрайните предели

на искреност, любов и доброта.

 

Една такава среща с теб ме свърза

в далечните, чужбинските земи,

в трогателно приятелство обвърза

прекрасни песни, понякога сълзи...

 

И днес, когато виждаме се рядко,

когато тъжно е във моята душа,

досещам се за теб как сладко

ме съветваше да не греша.

 

Все още вярвам в твойта сила

да се пребориш с всякакъв проблем,

че днес отново ще успееш, мила,

да сломиш болезнения шлем.

 

Ти няма да се предадеш на болестта,

душата ти прекрасна те крепи,

безпомощна е болката пред любовта,

исполинският ти дух ще издържи!

 

                                                                 ~Тя наистина се справи с болестта~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво за приятелството!
  • В живота има всякакви неща... Но най-ценния негов дар е приятелството. Онова истинското - безпрекословното, всеотдаващо се, саможертвено, човешко и чисто... Богат е онзи, който го има!
    Прегръщам ви и двете!
  • Страхотен стих за приятелството!!!
    А щом тя има такава приятелка като теб,
    то силата и ще е двойно по-голяма!
    Браво, Джуди!
  • "безпомощна е болката пред любовта,
    исполинският ти дух ще издържи!"

    Има много истина в тези думи.



  • Силата на приятелството...
    Поздрави,Джуди!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...