limeruna (Йоана)
564 3371
12.02.2020 г., 14:46 ч.

На път от недослучени следи 

  Поезия
471 3 3

 

Към свят от чудеса с лениви стъпки
пътуват неизлюпени мечти, 
попиват светлината ни на глътки, 
в сълзи, копнеж и носят ни, почти. 

 

Дали от любовта след нас остава, 

заплита ли се с вятъра, дъжда? 
Играе си, сърцата ни поправя... 
След сто години има ли следа? 

 

Напукани в живота на парченца 
разпръснати са тайните неща 
и вечер на небе безброй оченца 
разпалват на въпроса ни пещта. 

 

От слънцето донасят вечен огън 

поръбени с безкрайност добрини; 

от тъжно нищо смисъл тих прогонен

пробива за съдби безброй стени. 


Началото търкулва в две посоки: 
към синьото небе и стръмността. 
Кое да избера - да съм високо, 
на мигла тънка да садя цветя? 

 

Пресрещна ме преди да те позная 

на път от недослучени следи, 

на нишка въздух, носена към Края, 

и каза ми в уханен миг: бъди... 

 

Красивото вирее и самотно, 
люлеят се на песен цветове. 
Душата ти усмихната ме топли, 

а думите ни шият своя век.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стилът ти на писане е неповторим! Винаги поднасяш кошница от чувства, набрани от градината на искрената ти душа! Благодаря за красивата емоция, която събуди стихът ти в мен!
  • Хареса ми, Йоана. Аз те поздравявам.
  • Най-напред ме грабна заглавието ти, Йоана (твоите заглавия са винаги находчиво подбрани). А после ритъмът и вълните от образност ме понесоха в твоя словесен океан. Почувствах се като Ален Бомбар на своята гумена лодка в него. Стихотворението е в завладяващ класически стих и признавам - изпитах върховно естетическо поетично наслаждение именно тук:

    "Началото търкулва в две посоки:
    към синьото небе и стръмността.
    Кое да избера - да съм високо,
    на мигла тънка да садя цветя?"

    Точно последният ред на този куплет доказва поетичната ти неподражаемост, несъмнен белег за висша поетична дарба.

    "Напукани в живота на парченца
    разпръснати са тайните неща
    и вечер на небе безброй оченца
    разпалват на въпроса ни пещта."

    Това само ти можеш да го кажеш. Както и това:

    "Пресрещна ме преди да те позная
    на път от недослучени следи,
    на нишка въздух, носена към Края,
    и каза ми в уханен миг: бъди..."

    Прекрасен стих!
Предложения
: ??:??