На път от недослучени следи

Feb 12, 2020, 2:46 PM

Poetry

530 3 3

Към свят от чудеса с лениви стъпки
пътуват неизлюпени мечти,
попиват светлината ни на глътки,
в сълзи, копнеж и носят ни, почти.

Дали от любовта след нас остава,

заплита ли се с вятъра, дъжда?
Играе си, сърцата ни поправя...
След сто години има ли следа?

Напукани в живота на парченца
разпръснати са тайните неща
и вечер на небе безброй оченца
разпалват на въпроса ни пещта.

От слънцето донасят вечен огън

поръбени с безкрайност добрини;

от тъжно нищо смисъл тих прогонен

пробива за съдби безброй стени.

Началото търкулва в две посоки:
към синьото небе и стръмността.
Кое да избера - да съм високо,
на мигла тънка да садя цветя?

Пресрещна ме преди да те позная

на път от недослучени следи,

на нишка въздух, носена към Края,

и каза ми в уханен миг: бъди...

Красивото вирее и самотно,
люлеят се на песен цветове.
Душата ти усмихната ме топли,

а думите ни шият своя век.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ЦвететоБ (Цветето Б.)

2020-02-13T01:44:00+02:00

Стилът ти на писане е неповторим! Винаги поднасяш кошница от чувства, набрани от градината на искрената ти душа! Благодаря за красивата емоция, която събуди стихът ти в мен!
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-02-12T17:14:02+02:00

Хареса ми, Йоана. Аз те поздравявам.
vega666 (Младен Мисана)

2020-02-12T15:00:27+02:00

Най-напред ме грабна заглавието ти, Йоана (твоите заглавия са винаги находчиво подбрани). А после ритъмът и вълните от образност ме понесоха в твоя словесен океан. Почувствах се като Ален Бомбар на своята гумена лодка в него. Стихотворението е в завладяващ класически стих и признавам - изпитах върховно естетическо поетично наслаждение именно тук:

"Началото търкулва в две посоки:
към синьото небе и стръмността.
Кое да избера - да съм високо,
на мигла тънка да садя цветя?"

Точно последният ред на този куплет доказва поетичната ти неподражаемост, несъмнен белег за висша поетична дарба.

"Напукани в живота на парченца
разпръснати са тайните неща
и вечер на небе безброй оченца
разпалват на въпроса ни пещта."

Това само ти можеш да го кажеш. Както и това:

"Пресрещна ме преди да те позная
на път от недослучени следи,
на нишка въздух, носена към Края,
и каза ми в уханен миг: бъди..."

Прекрасен стих!