На път от недослучени следи
Към свят от чудеса с лениви стъпки
пътуват неизлюпени мечти,
попиват светлината ни на глътки,
в сълзи, копнеж и носят ни, почти.
Дали от любовта след нас остава,
заплита ли се с вятъра, дъжда?
Играе си, сърцата ни поправя...
След сто години има ли следа?
Напукани в живота на парченца
разпръснати са тайните неща
и вечер на небе безброй оченца
разпалват на въпроса ни пещта.
От слънцето донасят вечен огън
поръбени с безкрайност добрини;
от тъжно нищо смисъл тих прогонен
пробива за съдби безброй стени.
Началото търкулва в две посоки:
към синьото небе и стръмността.
Кое да избера - да съм високо,
на мигла тънка да садя цветя?
Пресрещна ме преди да те позная
на път от недослучени следи,
на нишка въздух, носена към Края,
и каза ми в уханен миг: бъди...
Красивото вирее и самотно,
люлеят се на песен цветове.
Душата ти усмихната ме топли,
а думите ни шият своя век.
© Йоана All rights reserved.
