1.03.2010 г., 8:36

На ръба на света

1.2K 0 28

 

Плахо зад облаци слънцето скри се,

капчици дъжд отрони небето,

вятърът стихна, усетил че с тебе

свещичка запалихме на небето.

 

От твойта прохлада дойдох да отпия,

че огън гори ми отколе в сърцето,

рано, без време, отвориха се вратите

на най-щастливата ни поема.

 

Вятър подухва, дъждец ромоли,

а нашата свещичка не гасне -

приседнах до теб на ръба на света,

който никой не знае колко е светъл.

 

 

Честита Баба Марта!

Да сте бели и  червени, весели и засмени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...