Mar 1, 2010, 8:36 AM

На ръба на света

  Poetry » Love
1.2K 0 28

 

Плахо зад облаци слънцето скри се,

капчици дъжд отрони небето,

вятърът стихна, усетил че с тебе

свещичка запалихме на небето.

 

От твойта прохлада дойдох да отпия,

че огън гори ми отколе в сърцето,

рано, без време, отвориха се вратите

на най-щастливата ни поема.

 

Вятър подухва, дъждец ромоли,

а нашата свещичка не гасне -

приседнах до теб на ръба на света,

който никой не знае колко е светъл.

 

 

Честита Баба Марта!

Да сте бели и  червени, весели и засмени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...