На спирката...
На спирката…
Моя съдба, пак съм на спирката.
Профуча край мене на скъпа кола.
Нито ти разпозна стопаджийката,
нито пък аз ще ти вдигна ръка…
Някога ти беше пъстра каруца…
Беше цигански табор, развял чергила…
Душата ми пълна със вятър
и няма, няма спирка даже сега…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Миндова Всички права запазени
