31.07.2019 г., 16:32 ч.

На Т 

  Поезия » Любовна
636 4 4

Пак те чакам с разлистен копнеж,
сладко пари усмивката скрита.
Виж, сърцето в омразен кафез
как над черни прокоби полита.

 

На часовника някак отне
сатанинската сила отровна
да дълбае със голи ръце 
отчаяние - пропаст вековна.

 

Аз стрелките самичка строших,
пепелта им безславна замлъкна.
Щом пред мен като връх ти стоиш,
няма демони даже по мръкване.

 

И се моля в най-светлия храм
още миг да те гледам по залеза.
Този свят в твойта длан е заспал
и за първи път няма да бягам.

 

27.05.2019

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??