На Т
Пак те чакам с разлистен копнеж,
сладко пари усмивката скрита.
Виж, сърцето в омразен кафез
как над черни прокоби полита.
На часовника някак отне
сатанинската сила отровна
да дълбае със голи ръце
отчаяние - пропаст вековна.
Аз стрелките самичка строших,
пепелта им безславна замлъкна.
Щом пред мен като връх ти стоиш,
няма демони даже по мръкване.
И се моля в най-светлия храм
още миг да те гледам по залеза.
Този свят в твойта длан е заспал
и за първи път няма да бягам.
27.05.2019
