16.11.2018 г., 10:01

"Началото си търси края"

680 5 7

Не позволих на златната вода
разпуснати коси да помечтае, 
защото имам ножица една -
"началото си търси края".
Настъпи цвете сляпата луна,
а то със аромата си приспа я
и аз загубих пътя към дома -
"началото си търси края".
Подарък бяха сън и хвърчила,
но на принцеса тъй и не играех,
а принцът жаба в джоба си прибра -
"началото си търси края".
Китарата под пръстите в мъгла
най-простата мелодия не знае,
но аз си пея, въпреки това -
"началото си търси края".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....