3.02.2020 г., 8:43

Национална лотария

869 3 5

Трия, трия аз билетче,

но не става, не спорѝ.

Друг си купи самолетче

и на воля си лети.

 

Трия, трия, не подбирам

златен "Кеш"и "Пирамиди"

и накрая пак разбирам...

Нищо! Ух, да се не види!

 

Трия, трия и не спирам,

до стотинка се ошушках.

Не, че някого визирам,

сам в чувала се намушках.

 

Сладко нещо е хазарта,

дявол тъй го сътвори.

И за Ада пътна карта,

с нея лесно се върви.

 

Сладки, сладки са парите

без умора и без труд.

Но внимавайте! Горите,

а пожарните са кът.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Веселине,Силве,Искре, Мариана,Пер,Пепи,Краси!
  • Актуално. Човешката природа е хазартна... ако може да удариш кьоравото, е така. Поздрави, Хари!
  • Триеш, триеш без умора,
    свършваш всичките пари.
    А пък Божков зад Босфора
    даже не благодари...
  • Хахаха.... добре почваме понеделнишки - с усмивка. Благодарско Хари, за настроението. Ама нали съм си "албански реотан", докато зацепя последните строфи ги прочетох поне три пъти. Викам си, к`ви са па тия гори? Сигурно щото билетчетата са от хартия... докато разбера, че изгаряме. Според мен "Внимавайте - ще изгорите" е по-ясно, но това е само мое виждане, да не се засегнеш!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...