Наднича слънцето
Не могат да рисуват небеса –
ръцете ми останали без птици.
Ще кажеш: „Отлетели са...“ Не са
... не са дохождали по тези жици.
Донесох светлосиньо, не боли
и в сънищата странен дъжд рисува.
Понякога опитва да вали,
понякога дори не се преструва...
... но могат да прегръщат ветрове
и да нанизват слънчеви пунктири.
Наднича слънцето... аз ставам в пет,
в пет птиците за полет се събират!
Благодаря на Росица за поезията и на Мая за прочита!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
