Наивен автопортрет

На малко селище  в   уюта

под топла  стряха  съм роден,

в короните със пролетна сюита

южнякът се  завърнал в този  ден.

И лястовици в  своите гнезда

със   песен срещали  деня. Във

снеговита  пролет, северна  звезда

посочвала  е пътя пръв.

Радост майчина, баща  доволен,

син добит, отрок достоен,

на род и въздух волен,

левент да  стане, висок и строен.

Орисница дошла  тогава в тази

късна нощ или пък ранен ден,

дошла,  когато нощните талази

пускали града от своя плен.

И песен тя навярно е  запяла,

прозряла  този син и внук,

съдба корава  е познала

и кръст положила е тук.

Да бъде силен с изкушения,

метежен, да кръстосва огнен нрав

и свойте дребни прегрешения

да ги превръща в бронебройна сплав.

Живот спокоен той не ще дочака

във вихъра на свойта мисъл,

ще страда, а във злака

на късна  нощ ще търси смисъл.

Щастлива майка, радостен  бащата,

на  малко селище във топлината,

очакват    утрешния ден.

В априлска нощ, във тъмнината.

ЕТ МАЧИБО  -  2009 г