20.05.2018 г., 3:13

Намери себе си...

610 0 0

Там във планината –

някаде в гората,

плувах по реката и притисках цвете във ръце -

без да знам коя съм,

без да знам каква съм -

само някакво детенце със уплашено сърце!

Реката укроти се

слънце появи се

и грейна силно като ден, но след безкрайно дълга нощ –

аз се носех в плетен кош

и удрях всеки камък както дялане със нож,

но тогава тя дойде –

взе ме от реката в своите ръце!

 

Как ли те намерих

теб сега дете –

кой ли те доведе

в моите ръце,

ти сега мълчиш си тук пред мен

и сладко се усмихваш ти сега на всеки слънчев ден!

Сега не се страхувай,

вече си при мен –

без да знам коя си –

вземам те със мен –

ще те науча да лекуваш ти

всяка рана, всяка болка и ранените души!

 

Ти държеше цвете,

стискаше го с двете –

с двете мънички ръчички, които милват ме сега –

сълзи падаха във стон,

върху нежния красиво- цветен златен медальон –

с теменужки сплетен той,

с обич е направен, за да бъде твой!

 

Магьоснице велика

учиш всеки ден –

как да излекувам

раната във мен –

да потърся болка в другите –

да лекувам всяка рана или счупено сърце!

Но как да я намеря

таз следа сега

кой ли та потърся –

днес или кога –

да ми каже име или дом,

или къщата, която може би е родният ми дом!

 

Но ние сме си двете

заедно сега –

в слънце, буря, облак

или пък в мъгла –

ще открием заедно със теб

всяка стъпка – зиме, лете –

във поляни или в степ!

Заедно ще бъдем

ние с теб до край

или докато намериш

своя роден рай –

и когато го намериш ти –

не ме търси, не се обръщай –

само ме пусни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Каролина Ташкова Всички права запазени

Текст по мелодията на песента "Algo pequenito/ Something tiny" Daniel Diges

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...