7.03.2016 г., 12:36  

"Напушената"

761 0 7

 


Благодаря на Белла за вдъхновението. Може би пиша дори по-неясно, отколкото си мислех. Е, посвещавам на всички "напушени" :)

 

Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове...

 

С усмивка закачам поредния ден
и лягам да спя, свободна в мечтите си.
Пушече малко се стели над къщичка
и там прегръщам сълзите си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за коментарите, усмивките, тълкуванията, оценките За остроумията, топлите думи... Днес срещаме "напушени" и без да са употребявали специални вещества, не мислите ли? И аз се включвам тук понякога. Моето тълкувание на стиха ми е простичко. От градската обстановка, притискането, лудницата, съвремието, забързания живот, полудяваме... Да, нямаме ядове. Като се замислим, нямаме ядове... Ние сме глезени хора... Дори най-крехкото човече може да оцелее в този свят посредством вътрешния си свят - посредством мечтите. Във втория куплет съм си позволила да набележа важно за мен усещане, когато виждам любимите ми неща. Да, знам, и тук не съм се справила съвсем с разбираемото писане Но пък е удоволствие да пиша и да споделям с вас, да чета мненията ви. Благодаря ви!

    Пп: "Напушената" се казва любимата ми къщичка Тя е въображаема къща. Извинявам се, ако пиша несвързано. Вашите тълкувания са по-хубави.
  • Правя повторен коментар, съчетан с извинение, Лимеруна. Не съм включил навреме, че "напушени" тук е синоним на "надрусани" /предполагам с не повече от марихуана/. Аз първоначално схванах думата "напушени" в нейния преносен смисъл - на намръщени, сърдити и пр. и като Любов недоумявах. Сега разбрах, защо нямаме ядове - просто наркотичното вещество ги премахва. А малкото пушече, излизащо от комина на къщичката, идва от наргилето с хашиш, най-вероятно.
    При това положение свалям критичната си бележка към първия куплет.
  • Вторият ти куплет е толкова сладък, Лимеруна, че ме разчувства. Но за първия търпиш лека критика. Как така "димят ни главите, но нямаме ядове...". Напротив, имаме и то какви. Но се правим, че не ги забелязваме. Поздрав за умението ти да пишеш по тема. Поздрав и за Белла, че ти дава свежи идеи. Може накрая да се окажете, току-виж и първи приятелки. Тогава ще забравя за някои нейни издънки.
  • Много мило звучи на финала - ние сме малки шушки, под своето коминче..., ако става дума и за малки къщи с градинки..., ще мине и без сълзички...!!!
  • Аз разбрах, че всички напушени нямат ядове... Това е ясно! Но последните два реда - убий ме, също не ги разбрах!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...