limeruna (Йоана)
564 3371
7.03.2016 г., 12:36 ч.  

"Напушената" 

  Поезия » Пейзажна, Гражданска, Друга
534 0 7

 


Благодаря на Белла за вдъхновението. Може би пиша дори по-неясно, отколкото си мислех. Е, посвещавам на всички "напушени" :)

 

Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове...

 

С усмивка закачам поредния ден
и лягам да спя, свободна в мечтите си.
Пушече малко се стели над къщичка
и там прегръщам сълзите си.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за коментарите, усмивките, тълкуванията, оценките За остроумията, топлите думи... Днес срещаме "напушени" и без да са употребявали специални вещества, не мислите ли? И аз се включвам тук понякога. Моето тълкувание на стиха ми е простичко. От градската обстановка, притискането, лудницата, съвремието, забързания живот, полудяваме... Да, нямаме ядове. Като се замислим, нямаме ядове... Ние сме глезени хора... Дори най-крехкото човече може да оцелее в този свят посредством вътрешния си свят - посредством мечтите. Във втория куплет съм си позволила да набележа важно за мен усещане, когато виждам любимите ми неща. Да, знам, и тук не съм се справила съвсем с разбираемото писане Но пък е удоволствие да пиша и да споделям с вас, да чета мненията ви. Благодаря ви!

    Пп: "Напушената" се казва любимата ми къщичка Тя е въображаема къща. Извинявам се, ако пиша несвързано. Вашите тълкувания са по-хубави.
  • Правя повторен коментар, съчетан с извинение, Лимеруна. Не съм включил навреме, че "напушени" тук е синоним на "надрусани" /предполагам с не повече от марихуана/. Аз първоначално схванах думата "напушени" в нейния преносен смисъл - на намръщени, сърдити и пр. и като Любов недоумявах. Сега разбрах, защо нямаме ядове - просто наркотичното вещество ги премахва. А малкото пушече, излизащо от комина на къщичката, идва от наргилето с хашиш, най-вероятно.
    При това положение свалям критичната си бележка към първия куплет.
  • Вторият ти куплет е толкова сладък, Лимеруна, че ме разчувства. Но за първия търпиш лека критика. Как така "димят ни главите, но нямаме ядове...". Напротив, имаме и то какви. Но се правим, че не ги забелязваме. Поздрав за умението ти да пишеш по тема. Поздрав и за Белла, че ти дава свежи идеи. Може накрая да се окажете, току-виж и първи приятелки. Тогава ще забравя за някои нейни издънки.
  • Много мило звучи на финала - ние сме малки шушки, под своето коминче..., ако става дума и за малки къщи с градинки..., ще мине и без сълзички...!!!
  • Аз разбрах, че всички напушени нямат ядове... Това е ясно! Но последните два реда - убий ме, също не ги разбрах!
  • Опушва ни какво ли не и вечер ни напушва на мечти. Мечтаем и пушек се вдига... и пускаме по някоя сълзичка... не за да угасим мечтите...
  • Интересно. А има ли още "ненапушени"?! ... Харесах. Поздравления!!!
Предложения
: ??:??